Не знаем още колко ще ни има,
а мъкнем на плещѝте си хомота,
че сякаш ни е дадено да взимаме
от времето за няколко живота.
Забравили кога сме се обичали,
живеем във аквариума, тихо.
От рибите сме станали по-ничии,
от допира на себе си сме скрити.
Ръцете ни забравиха прегръдката,
събличаме с очите си нахално.
Човека за човек е просто плът,
душата е понятие, банално... ...