Кълна се във мълчанието на рибите...
Не знаем още колко ще ни има,
а мъкнем на плещѝте си хомота,
че сякаш ни е дадено да взимаме
от времето за няколко живота.
Забравили кога сме се обичали,
живеем във аквариума, тихо.
От рибите сме станали по-ничии,
от допира на себе си сме скрити.
Ръцете ни забравиха прегръдката,
събличаме с очите си нахално.
Човека за човек е просто плът,
душата е понятие, банално...
А тази нежност имахме я свише,
когато в нас препускаше страстта,
ний можехме дори и да не дишаме,
безстрашни от любов и към смъртта.
Но вече няма да крещя в стихотворения,
в които онемяваше протеста ми -
заблудата, че води до смирение,
когато да простиш е твърде лесно.
Палачите ще съдя и ругая,
копнежите съсекли в мене гърбом.
Макар и под секирата, за края -
ще моля Господ само да ме върне!
Кълна се във загубеното време,
във празното мълчание на рибите,
но първом явно трябва погребение,
че иначе не се събуждат живите...
Стихопат.
©Данаил Антонов
11.06.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за прочита, оценката и мненията Ви! 🙂
-
Така е, Дани!
Важното е ти да си буден
-
Наистина живеем в трудно и бездуховно време, но никой не може да ни попречи да опазим себе си. Ако успеем, вселената ще ни срещне и с други като нас. Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
