diesto (Данаил Антонов)
1039 617
11 июн. 2023 г., 23:04

Кълна се във мълчанието на рибите... 

  Поэзия » Философская
267 0 3

Не знаем още колко ще ни има,
а мъкнем на плещѝте си хомота,
че сякаш ни е дадено да взимаме
от времето за няколко живота.
Забравили кога сме се обичали, 
живеем във аквариума, тихо.
От рибите сме станали по-ничии, 
от допира на себе си сме скрити. 
Ръцете ни забравиха прегръдката, 
събличаме с очите си нахално. 
Човека за човек е просто плът, 
душата е понятие, банално... 
А тази нежност имахме я свише, 
когато в нас препускаше страстта, 
ний можехме дори и да не дишаме, 
безстрашни от любов и към смъртта. 
Но вече няма да крещя в стихотворения, 
в които онемяваше протеста ми - 
заблудата, че води до смирение, 
когато да простиш е твърде лесно. 
Палачите ще съдя и ругая, 
копнежите съсекли в мене гърбом. 
Макар и под секирата, за края - 
ще моля Господ само да ме върне! 
Кълна се във загубеното време, 
във празното мълчание на рибите, 
но първом явно трябва погребение, 
че иначе не се събуждат живите... 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов 
11.06.2023


 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за прочита, оценката и мненията Ви! 🙂
  • Така е, Дани!
    Важното е ти да си буден
  • Наистина живеем в трудно и бездуховно време, но никой не може да ни попречи да опазим себе си. Ако успеем, вселената ще ни срещне и с други като нас. Поздрави!
Предложения
: ??:??