Към небето

Jul 5, 2008, 10:46 AM

Poetry » Other

592 0 3

Разкъсан от греха с безумието
на улицата днес се сливам
и търся в нищото конец
за кръпките на старата си риза.
Ала реката, воден дух,
тъгата си излива,
издига я във синьото и като
капки дъжд или сълзи тя слиза.
Да ме събуди в моя
тих затвор. Да проговоря.
И да разместя с нежност
вбитите в плътта павета. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Към небето

Want to read more?

Random works