Към небето

5 июл. 2008 г., 10:46

Поэзия » Другая

574 0 3

Разкъсан от греха с безумието
на улицата днес се сливам
и търся в нищото конец
за кръпките на старата си риза.
Ала реката, воден дух,
тъгата си излива,
издига я във синьото и като
капки дъжд или сълзи тя слиза.
Да ме събуди в моя
тих затвор. Да проговоря.
И да разместя с нежност
вбитите в плътта павета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Към небето

Искате да прочетете повече?

Предложения