Mar 16, 2017, 1:18 PM

Към оня бряг 

  Poetry » Other
301 1 3

Като частица от света,

денят е вече грохнал кон.

Боли ме лявата пета.

Душата дири си подслон.

 

С багаж във раница на гръб

и с кръст във дясната ръка,

вървя по жизнения ръб

в живота си, като река.

 

И плувам аз от бряг до бряг,

въртян от бурната вода.

Но като опитен моряк,

понасям мократа среда.

 

А оня бряг ми е целта -

брегът със друго битие.

Там няма циркови салта

и пият друго питие.

 

Че там е вечният живот

и там са земните мечти.

И там свещения кивот-

небесна манна и блести.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??