Към себе си...
Раняват ме все „искрени" приятелства...
Смехът ми се стопява... до... усмивка...
Сълзи искряха във очите ми - от щастие...
Сега две капки лед по бузите се стичат...
Сама си позволих да ти повярвам...
Сама избрах да мисля, че летя...
Сега душата си заключвам... със мълчания,
в които свойта болка да стопя...
Знам, че ще мога - не веднъж се случваше
аз болката си в мъдрост да превърна...
... Сега си тръгвам... връщам се към себе си... ...