По прашни улици вървя, не спирам
към теб съм тръгнала в нощта,
в луната непрекъснато се взирам,
тя пътя ми показва в таз тъма.
Не може мен да ме уплаши тъмнината,
ни сенките на тъжните души.
Аз плаша се единствено от самотата -
гласа ти да не чувам в моите уши.
И войн съм сам сама в света!
Вървя и твойто име си повтарям.
Дори да знам, че тръгнала съм пак сама
за тебе по жарава ще изгарям. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up