По прашни улици вървя, не спирам
към теб съм тръгнала в нощта,
в луната непрекъснато се взирам,
тя пътя ми показва в таз тъма.
Не може мен да ме уплаши тъмнината,
ни сенките на тъжните души.
Аз плаша се единствено от самотата -
гласа ти да не чувам в моите уши.
И войн съм сам сама в света!
Вървя и твойто име си повтарям.
Дори да знам, че тръгнала съм пак сама
за тебе по жарава ще изгарям. ...