По прашни улици вървя, не спирам

към теб съм тръгнала в нощта, 

в луната непрекъснато се взирам, 

тя пътя ми показва в таз тъма. 

Не може мен да ме уплаши тъмнината, 

ни сенките на тъжните души. 

Аз плаша се единствено от самотата - 

гласа ти да не чувам в моите уши. 

И войн съм сам сама в света!

Вървя и твойто име си повтарям.

Дори да знам, че тръгнала съм пак сама

за тебе по жарава ще изгарям. 

Чудовищата зад дърветата ми шепнат -

"Тръгни си! Не, не идвай пак!" 

Но техните ужасни гласове отекват.

Аз казах, че не ме е страх от този мрак. 

И зная, че когато те настигна 

ще ме прегърнеш с парещи ръце. 

Аз зная, че при теб когато стигна 

ще стоплиш моето сърце. 

За туй се спри и ме обичай,

не бягай ти от мен в нощта! 

Недей! И любовта ми не отричай, 

за мене си единствен на света!