Към утрешният свят Светликът плува
в пространство на небесни океани
и с днес завинаги ще се сбогува
погалил миналото с топли длани.
С лъчи последни във вечерен час
над сградите сега почти заспали
вълшебници ефирни до захлас
воали нежножарни са постлали.
Градът е титанично уморен
от тежестта на хиляди проблеми.
Проблясват светлинки, живот смутèн
очаква нова пролет, ново време.
Сънят с надеждите ще ни прегръща
и вярата ни с утрото се връща.
© Асенчо Грудев All rights reserved.