Към звездите

Feb 13, 2010, 4:05 PM

Poetry » Phylosophy

751 0 2

Ръцете си протягам,
на пръсти се повдигам,
небето не достигам
с разкъсано сърце!
Отново после падам
и в ъгъла си сядам.
Във себе си се свивам
и болката си скривам!
Очите си повдигам.
Душата си издигам,
че грее в мен една надежда
и тя глава не свежда. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Към звездите

Want to read more?

Random works