Ръцете си протягам,
на пръсти се повдигам,
небето не достигам
с разкъсано сърце!
Отново после падам
и в ъгъла си сядам.
Във себе си се свивам
и болката си скривам!
Очите си повдигам.
Душата си издигам,
че грее в мен една надежда
и тя глава не свежда.
Ще стигна до звездите!
Ще милвам им лъчите!
© Милен Личков Все права защищены