Към Зюлфие
Аз някога танцувах, Зюлфие.
Животът бе за танци и наслада.
Не бях богат, но вече със дете....
Катерих се дори когато падам.
И танцът ми рисуваше деня.
А нощите ли? Бяха прагматични.
В една неосъзната красота
се сбъдваха мечтите ми първични.
Но не в сълзите давих своят ден,
а в танци и веселие безкрайно.
Сега не мога да се разпозная в мен. ...