valiordanov (Валентин Йорданов)
1822 1469
7 dic 2023, 9:53

Към Зюлфие 

  Poesía
208 3 2

Към Зюлфие

Аз някога танцувах, Зюлфие.
Животът бе за танци и наслада.
Не бях богат, но вече със дете....
Катерих се дори когато падам.

И танцът ми рисуваше деня.
А нощите ли? Бяха прагматични.
В една неосъзната красота
се сбъдваха мечтите ми първични.

Но не в сълзите давих своят ден,
а в танци и веселие безкрайно.
Сега не мога да се разпозная в мен.
Не е нарочно, но не е случайно.

По бръчките ми вече се чете,
че танците изпиват ми душата.
Усмивката ти, кой ми я отне?
Забавата е вече непозната...

Как закърняха мойте сетива,
подвластни на процесите реални...
Сега съм, Зюлфие, като скала,
втвърдила се от спомени безкрайни.

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??