Nov 21, 2022, 7:56 AM

Къртач на ледовете 

  Poetry
329 0 1
... а шумата остана на дървото, ще бъде дълга зимата – и зла,
ятата отлетяха към Лесото, пометени с небесната метла,
и есента прогнилата си дрипа ската на топло в бабиния скрин,
и вятърът по цяла нощ ми хлипа през кюнците – и в кривия комин,
дори реката в нивите на тати престана в моя сън да рохоли,
и няма кой мъртвеца да изпрати на гробището с тръни и бодли,
на пътя ми пикират черни врани, проклети да са дваж от мен, и триж! –
ни гостенин с бял хлебец да нахраниш, ни с черно вино да го напоиш,
една Жена да кична с китка цвете, ако ми спре на пътните врата...
И цял живот да къртя ледовете! – че да ви сторя път към пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Random works
: ??:??