Проблясва в гласа ти сълза...
Ти мислиш, че съм далече,
а аз пред прозореца на душата ти тихо стоя...
Скрита зад милиарди лъжливи деца,
със болка откривам колко лъжлива е
тази пропита с измама сълза.
Опитваш с прегръдка да ме приласкаеш,
отново бягаш от вината си и ти го знаеш!
Целувка ме гори след погледа нежен, престорен
а истината ти е престарял, изсъхнал корен...
Не ти вярвам вече, знай...
На вярата си слагам днеска край!
Ти не ме обичаш... знам.
Просто не желаеш да си сам!
Проблясва във окото ми сълза-
ах, дали ще е лъжлива тя...
Щом не я роди страха,
а давещата самота,
пропита с кървав сок -
марка "Истина"!