22 авг. 2009 г., 17:27
Проблясва в гласа ти сълза...
Ти мислиш, че съм далече,
а аз пред прозореца на душата ти тихо стоя...
Скрита зад милиарди лъжливи деца,
със болка откривам колко лъжлива е
тази пропита с измама сълза.
Опитваш с прегръдка да ме приласкаеш,
отново бягаш от вината си и ти го знаеш!
Целувка ме гори след погледа нежен, престорен
а истината ти е престарял, изсъхнал корен...
Не ти вярвам вече, знай...
На вярата си слагам днеска край! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация