Кървава луна
Червена луна изгрява в нощта,
кървави сълзи се стичат от нея,
чистите ранени от мъка,
изтрити са от изгубени дни.
Посипват земята с тъга,
която е по-силна от нея.
Даряват я с болка голяма,
идваща само за нея.
Плаче, не може да скрие,
своята голяма мечта,
да бъде щастлива, желана,
като слънцето с утринта.
Сълзите попиват веднага,
отравяйки живеца в земята,
кървав океан ще настане,
от едничка огромна сълза.
© Джимбо All rights reserved.