Луната – твърде често бледа,
стои сред синкав небосклон.
Но пълнокръвна, затъмнена
е като в дяволски закон.
Веднъж на сто години – казват,
ще зърнем тъмната луна.
Май по-добре да плюем в пазва,
отде ли пък се взе кръвта?
Но ето идва час когато,
май че от нашите сърца,
тя взе по капка кръв – богато
изпълни се с червенина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up