1.08.2018 г., 9:58 ч.

Кървава Луна 

  Поезия » Друга
5.0 (2)
451 0 1
Луната – твърде често бледа,
стои сред синкав небосклон.
Но пълнокръвна, затъмнена
е като в дяволски закон.
Веднъж на сто години – казват,
ще зърнем тъмната луна.
Май по-добре да плюем в пазва,
отде ли пък се взе кръвта?
Но ето идва час когато,
май че от нашите сърца,
тя взе по капка кръв – богато
изпълни се с червенина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Предложения
  • > ...а дъщеря ми – само петгодишна, > шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!" > > Елица Кръстев...
  • Стои там, на ъгъла бос и с поезия птиците храни. Той твърде е стар за въпроси и твърде обръгнал за р...
  • Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...

Още произведения »