Студената, кървава кучешка лапа,
гневът си стовари пред мойта врата.
Подуши плътта ми, до кокал захапа,
носът си зарови доволно в кръвта.
Погълнал триумфа, свирепо излая
без горест, без разум, най-страшният звяр!
Аз в ужас треперя, той кожата сваля,
крещеше на всички, че бе господар.
Разкъсва, разкъсва, остана костта,
с възторжена крачка той хвърли я в трапа.
С мен свърши! Сега е пред твойта врата
ЧОВЕШКАТА, кървава КУЧЕШКА лапа...