Сблъсък на хармонии в объркан свят, отекват в абстрактна реалност за него.
Потърсил познаването му човек. Обгърнат в наметалото на мрачно Его.
Прекрил очи под тъмната качулка. Прогизнал от остра хладина.
Пътувал да търси позване, а откривал само празна суета.
Хванал дръзко меча на словесното. Да се опази от демоните на нощта.
Той ставал често за смях на тълпите които и днес мразят различните неща.
Но устните свивал в сурова гримаса. Сурово сивеели две остри очи.
И скитал се, скитал се, скитал. И оставял по пътя кървящи следи.
Лешояди се нахвърляли жадно върху им. Изчезвали и тези следи от пръстта,
която копнеела за светата им сила, за да нахрани бъдещи жита.
Продължавал да крачи объркан несретника. За огледало имал бледата луна
в която видял си веднъж чертите безсилни как съзерцават свойта нищета. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up