17.10.2005 г., 19:27 ч.

Кървави следи 

  Поезия
1057 0 2
Сблъсък на хармонии в объркан свят, отекват в абстрактна реалност за него.
Потърсил познаването му човек. Обгърнат в наметалото на мрачно Его.
Прекрил очи под тъмната качулка. Прогизнал от остра хладина.
Пътувал да търси позване, а откривал само празна суета.

Хванал дръзко меча на словесното. Да се опази от демоните на нощта.
Той ставал често за смях на тълпите които и днес мразят различните неща.
Но устните свивал в сурова гримаса. Сурово сивеели две остри очи.
И скитал се, скитал се, скитал. И оставял по пътя кървящи следи.

Лешояди се нахвърляли жадно върху им. Изчезвали и тези следи от пръстта,
която копнеела за светата им сила, за да нахрани бъдещи жита.
Продължавал да крачи объркан несретника. За огледало имал бледата луна
в която видял си веднъж чертите безсилни как съзерцават свойта нищета.

Разкъсал истерично свойто наметало. Изкрещял с изпълнени с безумие очи.
Гол съм, виждам го, гол съм. Гол съм, Господи, прости.
И счупил меча в твърдоот коляно. И словото скрил в ранимото сърце.
Отеглил се далеч от тълпите. Забравен от кретенски смехове.

* * *

Тази притча разказа ми дрипльо, когато видя ме пиян от страстта,
с която демонично можех да живея, прекрил зад предмети свойта празнота.
В началото помоли ме за чаша ракия, а аз се направих на глух,
когато исках да го изругая, че е пиян без гордост и без дух.

Бездушният кротко всичко разказа и приведен по асфалта продължи.
Едва в тоз миг съзрях, че е безплътен, а оставя кървави следи.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??