Обичам те, Жоре!!!
В океана от болка намирам
къс надежда и алчно го грабвам...
Нямам шанса сега да избирам.
Този къс днес безумно ми трябва...
Но дали океана от болка
ще успея сега да преплавам?
Где е краят не зная и колко
до спокойни води ми остава...
Твойта болка и моя е, сине!
И тревогата... също я моя...
И се моля – дано да премине ...