Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
Dec 4, 2009, 10:43 PM

Къща 

  Poetry
850 0 12

В ъглите ù живее самотата ми.

Отдавна съм надраснала основите:

поникнах като плевел – неочаквано.

Проврях се през комина, тънкоствола.

 

Високо се протегнаха ръцете ми:

подпрях се на чардаците – лиана.

Разцъфнах срещу залеза, по светло.

Покорна, се превих, за да остана.

 

А после чух как влизаш в тишината ù

(следите ти сама си бях наричала).

Увиснах на стената ù – разпятие.

В сълзите ми се скри едно „Обичам те!”.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??