Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
4 dic 2009, 22:43

Къща 

  Poesía
827 0 12

В ъглите ù живее самотата ми.

Отдавна съм надраснала основите:

поникнах като плевел – неочаквано.

Проврях се през комина, тънкоствола.

 

Високо се протегнаха ръцете ми:

подпрях се на чардаците – лиана.

Разцъфнах срещу залеза, по светло.

Покорна, се превих, за да остана.

 

А после чух как влизаш в тишината ù

(следите ти сама си бях наричала).

Увиснах на стената ù – разпятие.

В сълзите ми се скри едно „Обичам те!”.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??