Пердето на прозореца стърчи като плашило
в тази селска къща, от години изоставена.
Колко гоблена ли паяците са ушили
върху влажната усмивка на тавана?
През окото на ключалката, през този стар бинокъл,
даже времето е спряло любопитно да наднича.
Само споменът за детството със своя остър нокът
дращи в паметта ми и крещи като добиче.
Вързал със конец живота - този непослушен майски бръмбар
и като Атлас понесъл малкия си свят на рамо,
тичах през ливадите с непримиримото очакване да гръмнат
хилядите чанове на Бай Огняновото стадо. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up