Пердето на прозореца стърчи като плашило
в тази селска къща, от години изоставена.
Колко гоблена ли паяците са ушили
върху влажната усмивка на тавана?
През окото на ключалката, през този стар бинокъл,
даже времето е спряло любопитно да наднича.
Само споменът за детството със своя остър нокът
дращи в паметта ми и крещи като добиче.
Вързал със конец живота - този непослушен майски бръмбар
и като Атлас понесъл малкия си свят на рамо,
тичах през ливадите с непримиримото очакване да гръмнат
хилядите чанове на Бай Огняновото стадо. ...