КЪЩА ЗА ПРОДАН
Във крайчеца на мъжкото ми лято
да бъде! – както Господ нареди –
да се завърна в дворчето с мушкато,
което мама лани насади,
да вдъхна дъх на джоджен и огнище,
да поседя под вехтите асми,
да видя дядо – ярето заприщил,
с луличката си блага как дими,
от гюмчето да пийна козе мляко –
на мляко бих живял и до стоте,
да ме нахока тати – ама яко! –
че спрял съм да се вясвам въобще,
смирено влязъл в стаята позната,
да милна пак постелята от лен,
портретите да гледам – на стената,
и одърчето, дето съм роден,
да питам дървоядите на пруста
дошъл ли съм, или не съм дошъл? –
мъж, родната си къщица напуснал,
във спомените хълта като вълк.
Кандилцето припалил – за молитва,
на колене връз чамовия под,
през дупката на покрива ще литна –
там, дето изфиряса моят род.
© Валери Станков All rights reserved.
във спомените хълта като вълк.