КЪЩА ЗА ПРОДАН

Във крайчеца на мъжкото ми лято

да бъде! – както Господ нареди –

да се завърна в дворчето с мушкато,

което мама лани насади,

да вдъхна дъх на джоджен и огнище,

да поседя под вехтите асми,

да видя дядо – ярето заприщил,

с луличката си блага как дими,

от гюмчето да пийна козе мляко –

на мляко бих живял и до стоте,

да ме нахока тати – ама яко! –

че спрял съм да се вясвам въобще,

смирено влязъл в стаята позната,

да милна пак постелята от лен,

портретите да гледам – на стената,

и одърчето, дето съм роден,

да питам дървоядите на пруста

дошъл ли съм, или не съм дошъл? –

мъж, родната си къщица напуснал,

във спомените хълта като вълк.

Кандилцето припалил – за молитва,

на колене връз чамовия под,

през дупката на покрива ще литна –

там, дето изфиряса моят род.