Отдавна вече ти не ме изслушваш.
А аз съм изтъкана от безумия -
една населена от таласъми къща,
която чака свойте пълнолуния,
Дочака ли ги – се вселява в мислите.
Оглежда се подробно в премълчаното.
На допир е като релефна истина,
но ти не я докосваш. Бягаш, бягаш...
Не ти харесват мрачните й стаи,
заключените й врати те плашат.
И тя остава сам-сама накрая -
със свойте таласъми като стражи. ...