23.12.2011 г., 20:47 ч.

Къщата 

  Поезия » Друга
621 0 14
Отдавна вече ти не ме изслушваш.
А аз съм изтъкана от безумия -
една населена от таласъми къща,
която чака свойте пълнолуния,
Дочака ли ги – се вселява в мислите.
Оглежда се подробно в премълчаното.
На допир е като релефна истина,
но ти не я докосваш. Бягаш, бягаш...
Не ти харесват мрачните й стаи,
заключените й врати те плашат.
И тя остава сам-сама накрая -
със свойте таласъми като стражи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Биларева Всички права запазени

Предложения
: ??:??