Изскърцва тъжно дървеният под
под леките ми плахи стъпки
и хладен вятър вее от отворения вход,
от въздуха прашен поемам тежки глътки.
Краката ми из къщата ме водят все напред,
из топлите ù нявга стаи,
сега изтиснали за мен до лед.
По бежовия коридор, из всичките потаи.
Повежда ме сърцето все навътре,
врата след друга бавно се отварят -
напускам прашното антре
и спомени от снимките ме заговарят. ...