TotalEclipse (Росица Саси Дамянова)
45 48
12 abr 2012, 14:39

Къщата, в която сме живели 

  Poesía » De amor
736 0 3

Изскърцва тъжно дървеният под

под леките ми плахи стъпки

и хладен вятър вее от отворения вход,

от въздуха прашен поемам тежки глътки.

 

Краката ми из къщата ме водят все напред,

из топлите ù нявга стаи,

сега изтиснали за мен до лед.

По бежовия коридор, из всичките потаи.

 

Повежда ме сърцето все навътре,

врата след  друга бавно се отварят -

напускам прашното антре

и спомени от снимките ме заговарят.

 

В стаята, която беше дом за нас,

тишината тъй прозначна се е свила

и рисува празни образи със прах,

до леглото гръб превила.

 

Тук лампите завинаги не светят,

пердета плътни слънцето закриват,

прах покрива всяко огледало, за да не усетят

гостите, тъй редки, как душите им загиват.

 

Всъщност „гостите” съм само аз,

тъй рядко идвам вече,

тъй рядко ме допускаш в тази част

на къщата, в която ще живееш вечно.

 

И все прага не прекрачвам,

все гонят ме цветята сухи,

огледалото с злоба в мене се вторачва

и тръгвам на обратно с мисли кухи.

 

Пусни ме, нека вляза в тази стая,

все пак и аз съм тук живяла.

Тук парфюмът ми витае,

тук още тлее цигарата ми догоряла.

 

Пусни ме, моля те, нека прага прекося,

краката ми ме водят,

не мога да ги спра,

душата и сърцето ми те молят.

 

Пусни ме в туй кътче притаено,

отвори душата си широко,

ще стопля всяко ъгълче студено.

само ме пусни да вляза на дълбоко.

 

И крачки тихи ще направя,

ще почистя тежкий прах,

за мрака бързо ще забравя

слънцето ще свети пак.

 

Но да ме пуснеш все не искаш,

потеглям на обратно през други стаи,

по бежовия коридор,

из душата ти по всичките потаи.

 

© Росица Саси Дамянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ясно е Роси,аз го разбрах така:къщата е спомените може би от стара или несподелена любов,или наранена...,стаята е конкретен образ ,до който може да се стигне по различни пътища,като отваряш различни врати,някои прашасали,защото никой не се е сетил да мине през там досега...,госта е търсещия прошка.Аз мисля, че човек има врата,намираща се близо до сърцето ,понякога е широко отворена, друг път прашасва и не се вижда,но винаги има ключ...търсете го...
  • Защото стаята е конкретен образ, който явно не съм извела достатъчно ясно.
  • Как така къщата изведнъж се смали до една забранена стая? Кой, защо и как я забранява? Много неясно, много разпиляно.
Propuestas
: ??:??