Късно е, а залезът ме заливаше.

Тялото ми закъсняваше - да забравя мислите.

Ужасно боли, когато ме забравяш.

Светлината ме дебне. Като вечер.

Нима не ме дебнеш в късните вечери?

Следиш ме с устните.

Нахълтваш. Като демон в съзнанието ми.

Нима чувствата се превръщат в пепел? 

Навярно ме усещаш как се паля по тебе.

Преследваш ме, но ме критикуваш с чувствата си.

В нощта ме дебне... обичта към тебе.

Вина изпитвам, но е късно.

Объркаха се спомените.

Римувам те със светлината.

Прегърни ме - като майска вечер.

Помниш ли?

Не е късно, за да се събудя. Като пясъка.

Прободи ме - като съзнание.

Обикни ме - като видение.

Утрото дойде, но останаха... късните вечери с тебе.