Късно е, а залезът ме заливаше.
Тялото ми закъсняваше - да забравя мислите.
Ужасно боли, когато ме забравяш.
Светлината ме дебне. Като вечер.
Нима не ме дебнеш в късните вечери?
Следиш ме с устните.
Нахълтваш. Като демон в съзнанието ми.
Нима чувствата се превръщат в пепел?
Навярно ме усещаш как се паля по тебе.
Преследваш ме, но ме критикуваш с чувствата си.
В нощта ме дебне... обичта към тебе.
Вина изпитвам, но е късно.
Объркаха се спомените.
Римувам те със светлината.
Прегърни ме - като майска вечер.
Помниш ли?
Не е късно, за да се събудя. Като пясъка.
Прободи ме - като съзнание.
Обикни ме - като видение.
Утрото дойде, но останаха... късните вечери с тебе.
© Десислава Танева Все права защищены