Една сълза – едничка се търкулва
изгаряща по моето лице.
Тя слива се със твоята и тръгва
по нашите протегнати ръце.
Протегнати, останали те вечно
със спомена за миналите дни
и всеки сам със болката си вечер
поглежда само в своите очи.
Очите, те говорят от години
за трепет изведнъж дошъл – не знам,
то колко много, много време мина,
а огънят в искра просветва сам. ...