Лабиринт
Боли ме от предателства, които
се смеят тъй зловещо пред очите,
разтварят пак отровните си пръсти
и искат да достигнат до душата...
Сълзите се отронват по - спиралата
на времето, което е отминало
и носи в себе си послание -
да бъдеш себе си...!
Да не се страхуваш от света,
от болката, която е стаена в сърцето...
Вървя с години във лабиринта на съдбата,
а тръните по - пътя стават все по-остри,
забиват се в мислите - разкъсват истини,
все търсех любовта на хората...
И в утрото отрони се сълза за живота
които продължава... Боли ме!
Но душата ще опазя бяла...!
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
-
Чудесен стих, завършващ с находката:
"Но душата ще опазя бяла...!".
И си права, Катя:
"Боли ме от предателства, които
се смеят тъй зловещо пред очите,
разтварят пак отровните си пръсти
и искат да достигнат до душата..."
Силно и обобщаващо лично послание! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
