Izumrudkata (Катя)
290 3762
2.06.2016 г., 12:32 ч.

Лабиринт 

  Поезия » Друга
288 0 2

Боли ме от предателства, които

се смеят тъй зловещо пред очите,

разтварят пак отровните си пръсти

и искат да достигнат до душата...

Сълзите се отронват по - спиралата

на времето, което е отминало

и носи в себе си послание -

да бъдеш себе си...!

Да не се страхуваш от света,

от болката, която е стаена в сърцето...

Вървя с години във лабиринта на съдбата,

а тръните по - пътя стават все по-остри,

забиват се в мислите - разкъсват истини,

все търсех любовта на хората...

И в утрото отрони се сълза за живота

които продължава... Боли ме!

Но душата ще опазя бяла...!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Чудесен стих, завършващ с находката:

    "Но душата ще опазя бяла...!".

    И си права, Катя:

    "Боли ме от предателства, които
    се смеят тъй зловещо пред очите,
    разтварят пак отровните си пръсти
    и искат да достигнат до душата..."

    Силно и обобщаващо лично послание! Поздрав!
Предложения
: ??:??