Лампата премигва уморено,
и на нея сякаш вече и се спи.
Отвън долита онзи мирис на зелено,
онова зелено като в твоите очи.
Отново мисля за очите ти зелени,
те отекнаха във моята душа,
за целувката, от тебе подарена...
не, аз откраднах си я тайно във нощта!
Сега, потъва и нощта в зелено,
и звездите златни, даже пълната луна.
Тази нощ е сякаш всичко променено,
и залято от зелената вълна. ...