Сабрина (Вероника Деянова)
8 2
21 июл. 2007 г., 11:57

Лампата премигва уморено 

  Поэзия
703 0 2
Лампата премигва уморено,
и на нея сякаш вече и се спи.
Отвън долита онзи мирис на зелено,
онова зелено като в твоите очи.

Отново мисля за очите ти зелени,
те отекнаха във моята душа,
за целувката, от тебе подарена...
не, аз откраднах си я тайно във нощта!

Сега, потъва и нощта в зелено,
и звездите златни, даже пълната луна.
Тази нощ е сякаш всичко променено,
и залято от зелената вълна.

С това ще те запомня аз - с зелено,
ще те запомня също и със любовта.
Лампата премигва уморено,
а аз пътувам вече...
към зелената луна!

© Вероника Деянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Зелено и свежо стихче!
    Поздрави!
  • Интересна атмосфера си създала! Харесва ми... Едни търсят сините очи, за да видят в тях небето, вълните... Други - бездънността на нощта и тъгата, пропастта на любовта в черните очи ... Много ми хареса написаното тук!
Предложения
: ??:??