Ларций

Mar 17, 2010, 1:03 PM

Poetry

801 0 4

По покриви и по улуци
като слепец се къпе сняг,
луна на хоризонта куца,
стопявайки го със замах.
Полето бе покрито с мента,
край бреговете на реката,
умираше самотен Ларций
в уханията на водата.
И там, сред смутното му тяло,
топеше се снегът вековен,
смърта за някой е отрова,
но бе животът му окови. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ларций

Want to read more?

Random works