Ларций

17.03.2010 г., 13:03 ч.

Поезия

772 0 4

По покриви и по улуци
като слепец се къпе сняг,
луна на хоризонта куца,
стопявайки го със замах.
Полето бе покрито с мента,
край бреговете на реката,
умираше самотен Ларций
в уханията на водата.
И там, сред смутното му тяло,
топеше се снегът вековен,
смърта за някой е отрова,
но бе животът му окови. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ларций

Искате да прочетете повече?

Предложения