Apr 30, 2023, 2:26 PM

Ласката на вятъра 

  Poetry » Phylosophy
990 1 1

Изгубена съм
в ласките на вятъра,
които ме отнасят надалеч -
не искам да се връщам:
при приятели и сенки,
не искам да извръщам 
главата си назад,
да кърша пръсти 
по пропиляно всякога,
да крещя,
че искам кръговрат.

Денят изтлява -
заседнал кораб съм
във плитчината на небето,
което 
огънят на слънцето изпепелява.

Вятърът
разнася плявата
на окосената трева
остава
само капчица
тъга.

© Габриела Цанева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесен стих!
Random works
: ??:??