gabrielle (Габриела Цанева)
105 100
30.04.2023 г., 14:26 ч.

Ласката на вятъра 

  Поезия » Философска
993 1 1

Изгубена съм
в ласките на вятъра,
които ме отнасят надалеч -
не искам да се връщам:
при приятели и сенки,
не искам да извръщам 
главата си назад,
да кърша пръсти 
по пропиляно всякога,
да крещя,
че искам кръговрат.

Денят изтлява -
заседнал кораб съм
във плитчината на небето,
което 
огънят на слънцето изпепелява.

Вятърът
разнася плявата
на окосената трева
остава
само капчица
тъга.

© Габриела Цанева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих!
Предложения
: ??:??