Muza (Поли Тодорова)
32 200
Jul 9, 2008, 7:42 PM

Лава 

  Poetry » Love
548 0 5

               Лава

Не почука, просто се събу и влезе.

Не ме попита нищо, просто ме целуна

и гледаше с очи, блеснали като звезди.

Ръцете ти трепереха и ме прегръщаха.

Аз сгуших се в теб и плаках дълго...

Не знаех как!... Не можех да ти кажа

защо душата ми е с толкоз болка.

Откъде събрала е горчивината.

Ледената нощ на нашата раздяла,

на утрото на срещата ни се стопи

и болката от това, че тебе нямам,

в очите искрящи за миг се изпари.

Сърцето ми на русалка вземи сега!

Разбий го изведнъж! На хиляди парчета,

за всички парченце да има по света,

хвърли го после навътре в морето.

Отрежи косите ми, в тях не се заплитай!

От любовта си малка капчица ми дай!

Па макар с отрова да е подсладена тя,

на утрото без тебе, не искам да се будя!

И както бе дошъл, така си тръгна.

Пусна душата ми - гореща лава е сега.

На тази клада не искам теб да изгоря. 

А мога и нека сама себе си опустоша!

© Поли Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??