9 июл. 2008 г., 19:42
Лава
Не почука, просто се събу и влезе.
Не ме попита нищо, просто ме целуна
и гледаше с очи, блеснали като звезди.
Ръцете ти трепереха и ме прегръщаха.
Аз сгуших се в теб и плаках дълго...
Не знаех как!... Не можех да ти кажа
защо душата ми е с толкоз болка.
Откъде събрала е горчивината.
Ледената нощ на нашата раздяла,
на утрото на срещата ни се стопи
и болката от това, че тебе нямам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация