Познахме се през пролетта.
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.
През лятото ме изгори
и само дъхав морски бриз
спаси живеца на кръвта ми,
та нещо в мен поне остана.
А после есента застла
пожарите. Наля се грозде.
И всичко стана много просто,
живеем ли след този плам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up