JujuBuju (Миглена Миткова)
563 3983
10 ago 2021, 8:22  

"Le quattro stagioni" 

  Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica, Formas graves
542 5 7

Познахме се през пролетта.
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.

 

През лятото ме изгори
и само дъхав морски бриз
спаси живеца на кръвта ми, 
та нещо в мен поне остана.

 

А после есента застла
пожарите. Наля се грозде.
И всичко стана много просто, 
живеем ли след този плам.

 

Дори да ни застигне зима,
в снега отново ще ни има.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приемам. Сърденето съм оставила на детето за детската градина. Все пак човек за да се развива не е лошо да се вслушва в критиките, а дали и как да ги приеме е негов избор. 🙂
  • "наля се" 👍
  • Ивайло, ще се възползвам от коментара ти да редактирам на "набъбна грозде" и да сложа кавички на заглавието (справка Уикипедия), за да няма място за буквализъм.
    Благодаря на всички за хубавите и ползотворни коментари.
  • Най-сладкото в любовта е да я има през сезоните!
    Хареса ми, много!
  • Разкош!
  • Сезоните на живота и любовта!
    Понякога е достатъчно само едно пътуване във времето, за да спасят човешкият живот от раздяла, тъга и разочарования.
    Другото е безгрижно съществуване,което приемаме като даденост...
    Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението!
    Поздравления, Меги!
  • Хареса ми!
Propuestas
: ??:??