В дантела от бляскав атлаз
бе в нощта на бала облечена
и танцуваше в цветовете на валс
ти – моя любов неизречена.
В очите си носеше дързост,
а в косите воала от страст.
Дойде, прегърна ме, търсеше близост
и тръгнах покорен под твоята власт.
Обичам те, влюбен съм, всичко ти знаеше...
Твой съм неистово, душа ми желае те,
но отричаш чувствата, друго търсиш в живота ,
аз приятел съм просто – прикован на твойта голгота. ...