В дантела от бляскав атлаз 
бе в нощта на бала облечена
и танцуваше в цветовете на валс
ти – моя любов неизречена.

В очите си носеше дързост,
а в косите воала от страст.
Дойде, прегърна ме, търсеше близост
и тръгнах покорен под твоята власт.

Обичам те, влюбен съм, всичко ти знаеше...
Твой съм неистово, душа ми желае те,
но отричаш чувствата, друго търсиш в живота ,
аз приятел съм просто – прикован на твойта голгота.

А днес търсеща, оскърбена, злочеста,
просиш милост в на танца прегръдката ласкава
и като в някоя злокобна и мрачна гротеска
аз вярвам ти, искам те – мечта моя бляскава.

И в ръцете си държа сърцето,
което години наред обожавам,
ти бе измъчена, сломена, с което 
ме остави аз, влюбеният, да те съжалявам.

Като в лебедова песен – откровено
ти разкайваш се във моите прегръдки
и си моя във мечтите, но за кратко...
Отиваш си с на валса последните стъпки.

                                                                         О’ Донован